Аз, като себе си ?

Аз, без тебе не мога да видя
на небето безкрайното синьо.
Аз, без тебе не мога да усетя
на водата прохладния вкус.

Щом отново намеря очите си,
ще се върна при теб.
Щом отново намеря сърцето си,
ще се върна при теб.

И тогава ще бъда като себе си твоя!

/част от песен/

Аз, като себе си, може би, никога вече няма да бъда. Няма да мога, колкото и да искам. Сега осъзнавам, че когато живеех с приятеля си, сякаш не бях аз. Залъгвах себе си, а което е по-лошо - залъгвах и него. Не съжалявам, че се разделихме - между нас се натрупаха доста негативни неща, които много трудно биха могли да се изчистят. И все пак не мога да избягам от болката, липсата, самотата. И от спомените. Опитвам се да знам, че са сега; да ги виждам, но да не им обръщам внимание; да ги оставя да отминат.
Както във филма "Красив ум" професора-гений, болен от шизофрения, сам се справи с тази болест, просто "наблюдавайки" хората, които се явяват във въображението му и му говорят. Оставяше ги да отминат. И те спряха да му говорят, въпреки че не си отидоха. (Този филм е гениален - без преувеличение.)
Сега се опитвам да се върна във себе си, след като бях поела по път, основан на поредица несполучливи (погрешни) избори - за работа, за партньор. Те ме изкараха от пътя, по който крачех уверена и сигурна във възможностите си.
Out of my way I'm running все още. Но със сигурност правя усилия да "намеря очите си", "да намеря сърцето си", променени от преживяното до сега. Необходимо ми е да осмисля позициите си за образование, работа, интимна връзка, пък дори и приятелите, и семейството ми.
Много е трудно да се върнеш по релсите, когато си бил дерайлирал!?

Това е ново начало. Какво ще излезе, ще се разбере...

Аз не живея, аз горя

Аз не живея, аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.

И пламва двоен пламък, дето се докосна,
и в каменът аз чуя две сърца...
Навсъкъде сявга развоя несносна
и чезнещи в пепел враждебни лица.

И подир мене с пепел вятъра, навсякъде
следите ми засипва: кой ги знай?
Аз не живея, горя! - и ще бъде
следата ми пепел из тъмен безкрай.

/"Две души" от Пейо Яворов/

Това стихотворение много точно описва състоянието ми: в мен се борят две души - душата на ангел и душата на демон. Иска ми се да бъда непокварена и честна, но не винаги съм. There are allways two sides of story; две страни на медала и т.н. Смятам, че доброто и злото са едно и също нещо - енергия, сила; с малка разлика помежду си. Например като тези два реда:
1. *.*.*.*.*.*.*.*.*.*.*.*
2. *.*. .*.*.*.*.*.*.*.*.*
То е като при хромозомите: когато не са точен брой или цялостта им е променена, се получават генетичните увреждания. А също и при ДНК: различията идват от не еднаквата последователност на нуклеотидите в молекулата й. Същото е и при цветовете: Един и същи цвят може да бъде с различна наситеност, или чрез прибавяне на друг цвят да се получи нов цвят; а всъщност различните цветове са бои, преливащи се една в друга.
Ние възприемаме доброто и злото като две абсолютно различни неща, като едното може да заеме мястото на другото. А всъщност, според мен, те просто се преобразуват, преливат едно в друго, при различните обстоятелства. Енергията се преобразува.
Три филма, които силно ме впечатляват и носят послание за доброто и злото са "Матрицата", "Междузвездни войни" и "Властелинът на пръстените". В "Междузвездни войни" се говори за двете страни на силата - тъмна и светла, което само по себе си значи, че те са две части на едно и също нещо.
Въпросът е в това, че веднъж осъзнала своята тъмна страна, на мен ми е необходимо да се науча да живея с нея, за да продължа да се обичам. И веднъж осъзнала слабостите, които са ме тласнали да направя някоя недобра постъпка; да не бъда честна; да се поддам на страха, трябва да ги имам предвид в това, което правя или ще правя.
Нагледен пример за това, че енергията просто преминава от едно състояние в друго, е фактът, че понякога бивши нарушители на закона, реабилитирали се, стават част от системата за борба с престъпността и си вършат много добре работата, дори по-добре от останалите; или фактът, че много от извесните хора на изкуството - актьори, певци и др., в миналото си са били пласьори на наркотици, сводници, част от улични банди, а понякога се занимават с това и в настоящето си. А други, въпреки не поддали се на такива пороци, са били жертва или свидетели на насилие, или нещета. Именно лошата енергия, която ги е "облъчвала", е генерирала у тях по-голяма сетивност към нещата от заобикалящата ни реалност и е създала условия за появата или развитието на техните дарби - добрата енергия.
Разбира се всеки нарушител на закона трябва да получи полагащото му се наказание, но и полагащото му се право да се реабилитира, ако е в състояние. Защото в тази материя всичко е индивидуално и не се знае какво може да излезе от човека, какъв потенциал има.
С други думи - какъвто и да си, каквато и позиция да заемаш в обществото, от какъвто и произход да си, не си застрахован от това, да се поддадеш на слабостите си. Вероятно ние, хората никога няма да можем да се отнасяме с необходимото разбиране към този факт...

Опознай Родината, за да я обикнеш

Днес продължих с "опознаването" на Витоша. За втори път се качвам на планината. За мен всеки досег с природата е празник. Минахме през с. Бистрица и след това от с. Железница се качихме на Витоша. Вървяхме през едни прекрасни полета обсипани с пролетни, разноцветни, горски цветя, а от всички страни на полетата се извисяваха гори - широколистни и иглолистни. Малко преди да навлезем в гора спряхме в една местност, където пенсионери :) са направили няколко кътчета от дървени масички и столове за почивка. Те непрекъснато поддържат доброто състояние на кътчетата и то безвъзмездно. Горската алея, по която вървяхме се нарича "Панорамна" и е продължение на споменатата местност. Приблизително на всяко десето дърво има дървена табелка с надпис, съдържащ някаква поука, като например: "няма утре, всичко е днес", "животът е движение, а движението - живот", "намери мястото си в живота, не чакай животът да ти намери място", "по-добре веднъж да помогнеш, отколкото сто пъти да съчувстваш" и мн. др. Силно впечатление ми направи надписът "две неща не можем да променим - да върнем отминалото време и да опазим живота от смъртта". Почти всички хора, които срещахме през целия си преход ни поздравиха с "Добър ден!" и ние също изпитвахме желание да ги поздравяваме. Сред природата хората са по-освободени, по-искрени по-истински. На връщане минахме пеш през с. Бистрица, а то приличаше на вилна зона с най-луксозни и най-скъпи имоти, като палати. Там и в града хората не се поздравяват, губят от своята искреност, от своята добронамереност. Променят се ценностите.
За мен този поход донесе нови знания, удовлетворение, почивка, емоции и тен, перфектно очертаващ деколтето и ръкавите на блузката ми...

Hello!

Доста се чудех какво да напиша като първи пост и накрая реших, че няма нужда от много чудене. Идеята за създаването на блога получих от колежката си Деси. Първо исках да го нарека 'Insight', в смисъла му на термин от психологията - когато клиентът достига до прозрението, осъзнаването на нещо за себе си; нещо, което до сега е било в несъзнаваното му. Но съществуваше такова заглавие на блог. Всяка промяна в спелирането на думата ми се стори неподходяща. Тогава се сетих за 'Profiler', но и такова заглавие имаше. Започнах да си нахвърлям на един лист думи, от които най-близко до идеята ми бяха: out of time, sidharta, stardust. За последната дума, в превод - звезден прах, се сетих, гледайки визуализация на песен в Windows Media Player. Визуализацията представляваше бели дребни точици, ефирно носещи се и образуващи различни фигури. Думата 'stardust' носи асоциация за ефирност. Освен това я свързвам с две противоположни неща, които понастоящем едновременно са част от мен - раждането, в смисъл на начало (раждането на Вселената), и смърт, нещо което си отива (прах). Ала и такова заглавие съществуваше. Тогава се върнах на моето изконно 'Profiler', като реших да добавя едно 'l' и се получи 'Profiller'. Харесвам едноименния филм, в който главната героиня - агент на ФБР е Профайлър, т.е. изготвя психологически профили на нарушителите на закона, като освен това притежава и свръхестествена сетивност да вижда какво се е случило или да предвижда какво ще се случи. Е, това е историята на заглавието на блога.